Преди година се преместихме да живеем в САЩ. Оставихме всички мечти за безметежно бъдеще в София, награбихме по 2 куфара и куп документи (90% от тях не са ми потрябвали за тази година). Първите седмици тук са ми като в мъгла. Трудно се отърсих от часовата разлика - мисля, че ми отне около две седмици. Трябваше да се науча да карам кола, трябваше възможно най-бързо поне единият от нас да си намери работа, постоянно броях стопяващите се с дни кинти, спестяването на които ми беше коствало редица емоции - коя от коя по-негативни...
Година по-късно сме напълно приспособени към живота тук - към липсата на сифон в банята, към бачкането по 10 часа на ден, към ненужните благодарности и извинения, които се сипят така щедро от устите на всите американци заедно, към живота в колата, към престъпно евтините дрехи извън сезона, към ченгетата, които са буквално навсякъде. И ни харесва. Не ни чакайте скоро в България. Дори да дойдем след години - ние ще сме просто чуждестранни туристи. Не по-различни от тези, които виждате на Златните, само дето ще говорим български...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
но България винаги ще си остане "страната на неограничените възможности" т.е. правиш каквото си искаш :)
Успех Ви Желая и все пак в кой град сте?
Сейнт Луис, Мисури. На прага на запада.
Публикуване на коментар