До Чикаго и назад

България се оказа по-близо, отколкото си мислехме. България се е преместила в Чикаго! Чикаго отстои на 300 мили от Сейнт Луис - градчето, в което сме се заселили. Това си е около 4 часа път с кола, т.е. България ми е на 4 часа път. Нищо работа.
За два дни в Чикаго си бяхме все едно в България. Не само заради волейболния мач, на който около 80% от публиката беше българска. В Чикаго не ни се наложи да говорим английски. В Чикаго има български ресторант с истинска мешана скара, не като босненските сурогати в нашия вилает. Български ресторант - с вкиснат айран и надписана сметка. Български ресторант - където в преведеното на английски меню пилешкото вретено фигурира като Chicken vreteno. Български ресторант - със Загорка, шкембе чорба и крем карамел. Български ресторант с по американски големи порции. Отидохме и до български магазин, който се оказа бакалничка, в която продаваха боза, вода и още нещо. Абе, вафлите "Боровец" съвсем са ги развалили...
Иначе Чикаго - град като град. Вярно, има десетина небостъргача, има и езеро, което ми напомни на нашето море, но не ми се прииска да живея там, както ме убеждаваха американските ми колеги ден преди да замина. Невероятно натоварен трафик, огромна площ, задръствания, които при нас ги няма и с една затворена магистрала.
Чикаго не е това място, където Алеко е бил, но това сигурно важи за всички места, на които е ходил.

Петият елемент или Седмият играч

Имах удоволствието да присъствам лично на волейболния мач България-САЩ на 21. юли того в Чикаго. Не можах да крещя на воля, щото имах запис в сряда и трябваше да си пазя гласеца меден загорски. Но бях свидетел на публика, която успя да разстрои иначе по-добрия американски отбор и да предизвика загубата му. За мен победата се дължи предимно на българската публика в залата - американците бяха не само безмълвни и втрещени, в петия сет те не знаеха къде се намират, постреснаха се хората от балканския темперамент и дори учтиво ни питаха какво аджеба скандираме.