Япончето, което развенчава митове

Тя се казва Акане (ударението е на "е") и беше на стаж във фирмата, в която работя, за 6 месеца. Тя е възможно най-неефективният човек, когото съм срещала през живота си. Отнемаше и около час да сгъне 20 фактури, да ги сложи в пликове, да ги запечата и да им сложи по една марка. Отнемаше и около 6-7 часа да прочете 5-6 страници превод от английски на японски. Отне и около 4 дни да набере имената на стотина преводачи и да ги принтира на стикери, за да има всяка папка стикер с името на преводача. Веднъж я бяхме помолили да извади текста от една 15-слайдова PowerPoint презентация и да го сложи в Word. Околко седем часа по-късно осъзнахме, че тя е преписала текста от презентацията на ръка и все още го набира в Word... В петък и беше последният ден при нас и ми донесе купчина от около 200 необработени фактури, с които ще трябва да се заема възможно най-бързо. Кой знае от кога са...
В Япония Акане е учителка по английски. Колко ли време и отнема да провери едно домашно. Ако съм и ученичка с удоволствие ще я накажа с есе от десетина страници.
Афектирана съм, признавам, но няма как иначе. Работата, която трябваше да върши тя, аз я вършех между другата си работа. Сега вероятно ще трябва да прекарам една събота в офиса за да и оправя бакиите.
Чудя се и се мая как такова същество е способно да оцелява. Мит ли е работохолозмът на японците? Наистина ли бачкат по 12 часа на ден? Ако повечето са толкова ефективни, колкото Акане, и по 17 часа да бачкат, пак никаква няма да я свършат. Искрено се надявам тя да е някакъв частен случай...

Годишен отчет

Преди година се преместихме да живеем в САЩ. Оставихме всички мечти за безметежно бъдеще в София, награбихме по 2 куфара и куп документи (90% от тях не са ми потрябвали за тази година). Първите седмици тук са ми като в мъгла. Трудно се отърсих от часовата разлика - мисля, че ми отне около две седмици. Трябваше да се науча да карам кола, трябваше възможно най-бързо поне единият от нас да си намери работа, постоянно броях стопяващите се с дни кинти, спестяването на които ми беше коствало редица емоции - коя от коя по-негативни...
Година по-късно сме напълно приспособени към живота тук - към липсата на сифон в банята, към бачкането по 10 часа на ден, към ненужните благодарности и извинения, които се сипят така щедро от устите на всите американци заедно, към живота в колата, към престъпно евтините дрехи извън сезона, към ченгетата, които са буквално навсякъде. И ни харесва. Не ни чакайте скоро в България. Дори да дойдем след години - ние ще сме просто чуждестранни туристи. Не по-различни от тези, които виждате на Златните, само дето ще говорим български...