Работна Мецана

Изчислих, че през изминалата седмица предпразнично съм работила около 65 часа. Причината е, че замествам шефа си работохолик, който маа крачоли и пие текила нейде из Мексико. Заслужил си е почивката, спор няма, обаче аз преминах през всички фази на ярост, безумие, депресия и отчаяние, докато разбера кое къде му е на компютъра, кой преводач за какво да търся и на кой клиент как да му замажа очите, че само за него си мисля.
Още един работен ден остана от тази година, а имам работа поне за седмица. Ех, ще свърша колкото мога, пък ако има недоволни - да се оплачат на арменския поп.

Яна и Юшечка

Една от любимите ми детски книжки беше "Крокодилът Гена и неговите приятели" - всъщност сборник с три детски повести на Едуард Успенски. Втората повест в тази книжка беше "Чичо Фьодор, кучето и котаракът", а третата "Гаранционните човечета". Цитирам заглавията по памет, понеже нямам книжката подръка, а в интернет ги намерих само на украински, но който е чел книжката ще се сети.
Та Яна и Юшечка за всъщност лошата и добрата половина на главната героиня Таня в книжката за гаранционните човечета. Години по-късно ми просветна, че Яна и Юшечка са ни повече, ни по-малко Татяна и Танюшечка.
Моите Яна и Юшечка тихомълком си разпределят ежедневието ми. Яна се вихри в офиса, Юшечка си взема недовършената работа за вкъщи. Яна избира да облече най-измачканите дрехи, а Юшечка ги глади още спейки сутрин преди работа. Яна слуша "Черно фередже" в колата, докато Юшечка шофира. Яна си ляга късно вечер, Юшечка става рано сутрин...
Дали съжителството им е симбиоза или паразитизъм... Кой знае, може би накрая ще оцелее само една. Надявам се да е Яна, името и ми харесва повече.