Нашите пасти са вашите страсти...

Не и в моя случай :)
Пъзелите са моите страсти. Колкото повече части, толкова вече страсти.
Още когато бях в детската градина мама и татко бяха ходили до София и донесоха на мен и сестра ми 4 пъзела на Уницеф. Изключително високо качество имаха тези пъзели. Редила съм ги хиляди пъти и още може да се вдигне целия пъзел само за едно парченце. До сега не съм виждала по-качествени от тях.
По-късно, когато ходех на екскурзии, почти винаги се връщах вкъщи с пъзел. Тези обаче бяха български и парченцата изобщо не прилепваха едно за друго. Но кой ти гледа, нали е пъзел.
Когато аз бях в гимназията, а икономиката беше в криза, една приятелка ми даде да наредя един пъзел на Равенсбургер с 1500 части. Голямо нещо, цялата пролетна ваканция го редих. По-точно само следобедите, сутрин ходех на кръжок по химия.
А после такива бяха времената, че за пъзели пари не оставаха - всичките си спестявания обръщах на речници и книги. И така 7-8 години.
До една командировка в Германия, откъдето си купих Равенсбургер 1000 части за скромната и смешна сума от 3 евро!
А после за рождения си ден през 2006 получих Едука 3000 парчета. Едука са по-качествени от Равенсбургер, но и те не се доближават до Уницеф. Докато го наредя всеки ден закъснявах за работа, не си готвех - ядях само банани, и почти не спях. Отне ми около три седмици.
Тук в САЩ моята страст се развихри с пълна сила. Вече не гледам сайтовете с пъзели като Гаврош, а си набелязвам следващия и следващия.
В момента се трудя прилежно върху Микеланджеловия 5-хилядник "Сътворението на Адам". Оказа се, че е по-голям от масата в трапезрията, на която могат да гуляят осмина верни другари и/или неизброимо количество подрастващи, та се наложи да си купя картони, които сложих върху масата. Разбира се, масата е неизползваема за друго, освен за пъзела, и засега ядем на малката масичка в хола. За протокола: малката масичка в хола не е, повтарям, НЕ Е изчезналата малка масичка от студито на Коритаров.
Следващият ми пъзел ще е още по-голям, може би 9-хиляден, само трябва да измисля къде ще го редя...