Изчислих, че през изминалата седмица предпразнично съм работила около 65 часа. Причината е, че замествам шефа си работохолик, който маа крачоли и пие текила нейде из Мексико. Заслужил си е почивката, спор няма, обаче аз преминах през всички фази на ярост, безумие, депресия и отчаяние, докато разбера кое къде му е на компютъра, кой преводач за какво да търся и на кой клиент как да му замажа очите, че само за него си мисля.
Още един работен ден остана от тази година, а имам работа поне за седмица. Ех, ще свърша колкото мога, пък ако има недоволни - да се оплачат на арменския поп.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар